Там някой парите си смята,
друг дебне го в сгоден момент…
А аз си представям жената,
която е влюбена в мен.

Добра.
Неподкупна.
Ранима.
Направила избор свещен –
да бъде
и лято,
и зима
единствено влюбена в мен.

С какво тази чест заслужавам?
Не съм ли за рицар роден,
щом тя
ми е нужна
т а к а в а -
завинаги влюбена в мен.

Не мога да бъда
безличен.
Вулгарен.
Страхлив.
Унизен.
Пред целия свят тя се врича
до смърт да е влюбена в мен.

Аз
трябва
с очи
да й светя.
Мъжествен.
Висок.
Озвезден.
Тя влиза с дъха си в сърцето,
заблъскало
влюбено
в мен…

И ако след време съдбата
превърне ме в жалък кретен –
виновна
ще бъде
жената,
погребана
някъде
в мен